Какво разкрива финансовата криза? – част 2
0
Daniel Daianu
Само алчността ли е виновна?
Докато пазарите свикват със случилото се и мислите се насочват към
начините за спасяване и възраждане на финансовата система, едно
изказване сред бележките на Полсън от 19 септември заслужава
особено голямо внимание: „Сега се налага да предприемем по-
нататъшни решителни стъпки за коренно и всеобхватно решаване на
проблема с основната причина за страданията на нашата финансова
система”. Разбираме ли причините, които разпространиха болестта
във всяко кътче на финансовата система във и извън САЩ? Какъв е
механизмът на пренос, който действа толкова активно?
Медиите сега се надпреварват да заклеймяват алчността. За мнозина
тя е основният източник на финансовата криза. Но дали само
алчността е виновна за бъркотията? Какво да кажем за слабостите
на модела за създаване и разпространение, който отделя заемите
от активите, разпръсва риска и улеснява възникването на системен
риск? Какво да кажем за изкривените схеми на заплащане във
финансовия сектор, които поощряваха безразсъдното поемане на
рискове за сметка на предпазливостта (да не говорим за етичното
измерение на тези схеми)? Какво да кажем за лекомислието, с
което агенциите за кредитен рейтинг признаваха инвестиционна
категория за деривативни инструменти с подчертано съмнителна
стойност (като например „облигации, обезпечени с вземания” и
„суапове за кредитно неизпълнение”)? Какво да кажем за конфликта на интереси, който раздира финансовата система? Какво да кажем
за банките, които се впуснаха в хазартни сделки? И не на последно
място, какво да кажем за беглото и дори липсващо регулиране на
банковия сектор „в сянка”, състоящ се от хедж фондове, фондове за
дялово участие и други подобни, които имат изключително висок
коефициент на задлъжнялост и извършват спекулативни операции?
Тези въпроси водят до следната теза: основната причина за сегашната
криза е неадекватната и недостатъчно регулирана финансова
система. Те са отчасти следствие от Закона Phil Gramm-Leach-
Bliley, приет от Конгреса на САЩ през 1999 г., който по същество
отменя Закона Glass-Steagall от 1943 г8
. Новият закон предизвика
по-нататъшна вълна от мерки за дерегулиране на финансовия
сектор, който, наред с другото, породиха куп засукани продукти,
чиито рискове не се осмислиха. Ипотеките не са токсични сами по
себе си, но лошо разработените въз основа на тях ценни книжа са
токсични. Токсично е опаковането и преопаковането на финансови
продукти, което все повече замъглява тяхната оценка и ограничава
възможностите за търговия с тях. Схемите за заплащане, които
оформят решенията на ръководителите и агентите на пазара и ги
тласкат към безотговорно поведение от гледна точка на системата
— ето какво е токсично. Подвеждащите количествени модели
са токсични. Да не се решават тези и други проблеми би било
напълно погрешно. Финансовата криза може би беше задействана
от жилищния сектор, но не той е структурната причина за кризата.
Кризата трябва нагледно да покаже на всички, че не всички финансови
иновации са сполучливи. Ето защо е крайно озадачаващо да се чува
аргументът, че няма да е добре да се регулира отново, понеже
ще бъдат „задушени“ финансовите иновации. Ново регулиране е необходимо, защото досега нямаше подходящо регулиране и
надзор. Трябва да се преодолеят огромните допуснати грешки
финансите да се оставят да развиват собствени, и то високо рискови,
„причини за съществуване”.
Способни ли сме обаче да усвоим този урок? Защо все не се поучаваме
от предишните кризи? На неотдавнашна конференция на Еврофи
в Ница управителят на холандската централна банка, Nout Weelink,
посочи алчността като ключов фактор, който определя склонността
на хората да забравят и повтарят поведенчески модели, а оттам се
стига до еуфория, ексцесии, свръхзадлъжнялост и накрая паника
и криза. Прочутият труд за финансовите кризи на професор Чарлз
Киндълбъргър от Масачузетския технологичен институт очертава
същата последователност в нагласите и поведенческите модели.
Приемам това обяснение, но не безусловно. Пазарната икономика
предполага циклично движение, подем и спад. Предприемаческият
дух съживява икономиката, но заедно със стадния инстинкт може
да я повлече надолу, ако надцени себе си. Това е безспорно и
отразява функционирането на свободните пазари. Но съвременната
икономика се нуждае от държавна политика също така, както и
от регулиране. Подобно на уличното движение, което се нуждае
от правилник и светофари, за да запази живота на хората,
пазарната икономика се нуждае от регламентиране, за да ограничи
страничните вреди, да увеличи производството на обществени
блага и да намали въздействието на неблагоприятните външни
фактори. Твърде небрежната парична политика може да породи
по-висока инфлация и в крайна сметка рецесия, но не може сама
по себе си да доведе до разпадане на финансовата система. Именно
това е същината на въпроса – характеристиките на финансовата
система, които породиха заплахата от разруха, са структурни
характеристики на „новата” финансова система, включително
разпадът на добросъвестния и предпазлив подход.
От регулаторните и надзорните органи се очаква да мислят за
благото на икономиката и на обществото, а не да преследват
специфични интереси. А също така и да се учат. Не е изключено
да възприемат идеологически убеждения, тъй като никой от нас
не е лишен от търсене на интелектуално родство с други хора. Но
дори при това положение, от тях се очаква да се учат и да мислят от
позициите на благото за обществото. Те трябва добре да разбират
системните рискове.
Дълга може да е ръката на определени частни интереси, които
се стремят да влияят върху регулирането и надзора (ипотечният
бранш силно притисна Конгреса да се откаже от щатските правила,
чиято цел беше да не допуснат зараждане на хищническа тактика
за примамване на собствениците на жилища към скъпи ипотечни
кредити). На тези интереси трябва да се даде твърд отпор с всички
средства. Регулаторните и надзорните органи следва да са наясно,
че финансовите пазари са неустойчиви и склонни към нестабилност
и че хипотезата за ефективните пазари, т. е. че цените отразяват
цялата известна информация, е илюзия.
В действителност ние се нуждаем от регулаторни и надзорни органи,
които добре разбират как функционират финансовите пазари на
практика и които не се поддават на пазарен фундаментализъм. Те
никога не бива да подценяват системните рискове и следва винаги
да са нащрек за финансовата стабилност. Напреженията и кризите
не богат да бъдат избегнати напълно, но ние можем да ограничим
причинените от тях вреди. За целта трябва да се учим от грешките и
да изграждаме по-добра, по-ефективна и всеобхватна регулаторна
и надзорна среда.
източник http://www.bilyanaraeva.eu/?p=3313
Related posts:
- Какво разкрива финансовата криза? – част 3 На какво ни учи кризата? Някои цитират сложността на финансовите...
- Какво разкрива финансовата криза? – част 1 Значението на сегашната финансова криза е огромно, а политическите последствия...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част трета Ронен ГОЛАН "Осигуряване на услуги за рентабилни и мощни комуникационни...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част четвърта Мария ХОШАЛОВА "Можем да постигнем всичко, ако наистина го искаме!"...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част втора Антонио КАМАРА "Истинските творци доставят" "Бъдете внимателни с финансите, за...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Ако тази публикация ви е харесала, моля дайте вашия коментар или се абонирайте за актуални новини и публикации от blogiada.net.
Коментари
Все още няма коментари.
Вашият коментар