Какво разкрива финансовата криза? – част 3

0
Daniel Daianu

Daniel Daianu

На какво ни учи кризата?

Някои цитират сложността на финансовите пазари като лайтмотив
за обяснение на кризата. Този аргумент обаче обслужва егоистични
цели и трудно може да се приеме без резерви. Не всяка финансова иновация е стабилна. Не всички продукти и услуги са приемливи за
пазарите. За защитата на потребителите и инвеститорите е нужно
регулиране. Някои финансови продукти са по-добри от останалите,
други са сбъркани по начало, включително продуктите в основата на
международната схема от типа квази-Понци, развързала ръцете на
фирмите да отчитат ненормално високи печалби, които не отразяват
приходите от тяхната стопанска дейност. Ето защо е разумно да се
преценява характерът на различните финансови продукти и да се
регулира финансовият бранш като цяло.

Един от въпросите, които критиците поставят, е свързан с политиката.
По принцип следва да се избягва парична и бюджетна политика,
която се използва проциклично. Може да се твърди, че ценовата
стабилност следва да отстъпи на заден план, когато финансовата
стабилност е заложена на карта, но не бива да се забравят
последиците от инжектирането на ликвидност в системата, когато
инфлацията расте. Кризата още веднъж ни напомня за рисковете
от финансовата либерализация, когато институциите не са еднакви
или когато пазарите не функционират гладко.

Необходимо е преразглеждане на пазарните структури. Несъмнено
станахме свидетели на масиран провал на регулаторните и
надзорните рамки. Управлението на риска както на микро-, така и
на макроравнище, се провали драстично в страни, които твърдят,
че са пример за добра банкова и финансова практика. Хората, които
упорито повтарят, че положението в Европа е по-добро, отколкото
в САЩ, трябва още веднъж да си помислят за националната
фрагментарност на регулаторните и надзорните структури в ЕС –
фрагментарност, която влиза в крещящо противоречие с логиката на
единните пазари. Процесът Ламфалуси, чрез който от 2001 г. насам
се разработват регламенти за финансовите услуги в ЕС, се нуждае
от значително подобряване, ако трябва да се справя с растящите
предизвикателства. Някои твърдят, че тъй като кризата започна в
регулирания сектор на финансовата система, нерегулираната част
трябва да бъде изоставена. Този аргумент обаче е нелеп: банките
се възползваха от вратичките и слабото регулиране, за да развият
нерегулирания сектор и да създадат банков сектор „в сянка”

Сегашната криза е сурова присъда за структурите от стимули във
финансовия бранш, които насърчаваха безразсъдното поемане на
рискове за сметка на необходимата предпазливост. Някои банки
започнаха да наподобяват казина с хазартното разработване
и пласиране на нови видове ценни книжа. Тази асиметрична
схема на възнаграждение трябва да се коригира, а културата на
инвестиционното банкиране трябва да се промени в полза на
икономиката като цяло. Но неподходящи схеми на възнаграждение
се наблюдават и в други отрасли. Многобройни са изпълнителните
директори, които получават нечувано високи заплати и премии,
въпреки колебливите резултати на ръководените от тях дружества.
Тук възниква огромен етичен въпрос, на който трябва да отговарят
политиците и експертите, които разработват политиката: как
можем да искаме от гражданите да поемат на плещите си бремето
на болезнените промени, когато някои от дълбоко замесените в
създаването на бъркотията бягат от отговорност или не подлежат
на отчетност?

Трябва да се промени и структурирането на бюджетната политика.
Доста странно е например американците да пестят толкова
малко, докато дефицитът им се финансира от нововъзникващите
икономики. По-задълбочените размишления в тази посока водят до
въпроса за координирането на политиката на фона на финансовата
глобализация: подходящо ли е координирането? Разполагаме ли с
правилни структури за глобално управление? Ако не се справим
адекватно с глобализацията, еволюцията към по-отворени пазари
може да се дискредитира от нарастващ национализъм (главно във
формата на протекционизъм) и популизъм в политиката. Стремежът
към енергийна сигурност и хранителни стоки на приемливи цени
лесно може да влоши положението още повече.

Финансовата криза в съчетание с „продоволствената криза” поставя
още един въпрос: съществува ли оптимална степен на отвореност
на икономиката? Дебатите за международните финансови
институции, които прибързано настояват нововъзникващите икономики да отворят капиталовата си сметка, за енергийната
зависимост и за продоволствената зависимост остро поставят
въпроса за оптималната отвореност на пазара. Освен това
отворените пазари не бива да се бъркат с дерегулираните пазари
– дерегулираните пазари могат лесно да нанесат ответен удар и
да спънат развитието на свободното общество, за което понятията
„обществена спойка” и „социална справедливост” са изпълнени
със съдържание. Отворените пазари, за да действат като такива,
трябва да се съпътстват от разумна държавна намеса, която трябва
да държи сметка за провалите както на пазара, така и на държавата.
Накратко, изводът е следният: пълната отвореност не е непременно
благоприятна от икономическа и социална гледна точка.

Може да се твърди, че кризата нанесе смъртоносен удар на
становището, че пазарът следва да се разглежда като решение на
всички въпроси при разработването на политиката — становище,
придобило голямо влияние през последните десетилетия. Крайно
време е да проявим прагматичност, широта на погледа и здрав
разум. Отворената търговия, пазарите и конкуренцията са нещо
положително. Необходимо е обаче ефективно регулиране, съчетано
с разумна държавна политика, ако искаме свободните пазари да
бъдат от полза за мнозинството от гражданите.

източник http://www.bilyanaraeva.eu/?p=3313

Related posts:

  1. Какво разкрива финансовата криза? – част 2 Само алчността ли е виновна? Докато пазарите свикват със случилото...
  2. Какво разкрива финансовата криза? – част 1 Значението на сегашната финансова криза е огромно, а политическите последствия...
  3. Тайните на успеха в бизнеса – Част пета Бранка РАДОВАНОВИЧ "Бъдещето е по-вълнуващо от миналото!" "Трябва да надвиете...
  4. Тайните на успеха в бизнеса – Част втора Антонио КАМАРА "Истинските творци доставят" "Бъдете внимателни с финансите, за...
  5. Тайните на успеха в бизнеса – Част четвърта Мария ХОШАЛОВА "Можем да постигнем всичко, ако наистина го искаме!"...

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Ако тази публикация ви е харесала, моля дайте вашия коментар или се абонирайте за актуални новини и публикации от blogiada.net.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

(задължително)

(задължително)