Какво разкрива финансовата криза? – част 1
0
Daniel Daianu
Значението на сегашната финансова криза е огромно, а
политическите последствия от нея могат да се проследят в много
посоки — една от тях е необходимостта да се поучим от предишните
кризи. Неотдавна чух високопоставен представител на централна
банка да твърди, че едва ли е било възможно преди една година да
се предвидят дълбочината и мащабите на кризата. Това не е самотен
глас. Подобно изявление обаче би следвало да ни изненадва, защото работата на централната банка е именно да следи здравословното
състояние на финансовата система, а не само стабилността на
цените.
През последното десетилетие имаше различни кризи и хора, които
се поучиха от тях, като например Уорън Бъфе, Едуард Грамлих, Пол Кругман, Александър Ламфалуси, Нуриел Рубини, Пол Волкър, които предупредиха, че се задава нова криза, и подчертаха
заплахата за финансовата стабилност от новите видове финансови
иновации. Проучванията на Банката за международни разплащания
и централната банка на Великобритания бяха изследвали корените
на сегашната криза още преди тя да се разрази. Тук бих добавил
докладите на Европейския парламент (особено докладът от 2002 г.),
които ясно откроиха темите, които широко се обсъждат напоследък.
Завръщане към спора за изчисленията
Провалът на агенциите за кредитен рейтинг и финансовите
институции в оценката на синтетичните финансови продукти и
нарастващата непрозрачност на финансовите пазари ми напомнят
за един прочут спор в средите на икономическата мисъл.
Спорът за изчисленията се води между няколко водещи икономисти
в периода между двете световни войни през миналия век. В единия
лагер се включват Лудвиг фон Мизе
и Фридрих фон Хайек
,които
подчертават, че свободните пазари и ясно определените права на
собственост (частната собственост) имат съществено значение за
правилното изчисляване на разходите и ползите и икономическото
развитие — основни принципи на австрийската икономическа
школа. Хайек също така набляга на вездесъщата роля на
информацията/знанията в обществото и в тази връзка на ролята на
предприемачеството (също както Йозеф Шумпетер) за насърчаване
на техническите промени. Другият лагер използва интелектуалните
оръжия на Оскар Ланге
. Той е против частния капитал и все пак
признава значението на пазарите за икономическото развитие и
се стреми да разработи на тяхна основа механизъм за „пазарен
социализъм” (който се опира на обществената собственост). Моделът
на Ланге, обаче, страда от съществени недостатъци. Единият от тях
е свързан с неадекватното остойностяване на капитала, което в дългосрочен план подкопава неговото натрупване като източник
на икономически растеж. Нещо повече, предприемачеството не
може да процъфтява при условията на пазарния социализъм,
където капиталът и поемането на рискове не се възнаграждават
подобаващо.
В съвременната история най-близо до изграждането на пазарен
социализъм е структурата на предприятията обществена
собственост в бившата Югославия, която успява да донесе известно
благосъстояние на своите граждани на фона на действията
на командната икономика в бившата съветска система. „Гулаш-
комунизмът” в Унгария също беше опит да се въведат пазарни
реформи в социалистическата икономика. Много по-зле от
„пазарния социализъм” беше командноадминистративната
(комунистическата) система. Въпреки че притежаваше властта да
мобилизира средства за големи проекти, тя страдаше от основните
си първородни грехове: липса на правилно остойностяване на
факторите на производството и задушаване на иновациите
(успоредно на потискането на политическите свободи). Крахът на
командноадминистративната (комунистическата) система, както
и пазарните икономически реформи в Китай и впоследствие във
Виетнам доказаха блестящо кой лагер от средите на икономическата
мисъл спечели в спора.
За да наблегна още повече на тази победа и да я свържа със сегашната
финансова криза, искам да припомня нещо много важно. Имаше
една група съветски икономисти, сред които Леонид Канторови
и
В. В. Новожилов, които смятаха, че количествените модели могат да
възпроизведат пазарите и да предложат остойностяване на основата
на оскъдността на капитала, труда и земята. Те усилено се стараеха да разработят общи равновесни модели (на входа и на изхода) и
предложиха така нар. „цени в сянка”, като заместител на цените на
свободния пазар. Интересно е да се отбележи Нобеловата награда
на Канторович за неговия труд. Неговите модели, обаче, далеч не
бяха в състояние да помогнат на командноадминистративната
система, тъй като нищо не може да замени реалните пазари и ясно
определените права на собственост като основи на ефективната
икономика. Освен това, предприемачеството не може да се
симулира или да се стимулира с укази – то трябва да се реализира
на практика, в резултат на стимули и икономическа свобода.
Потребността от обществен сектор (който осигурява обществени
блага) в съвременната икономика и преодоляването на слабостите
на пазара са друга сериозна тема за отделен разговор и отклик на
държавната политика.
По-горе правя връзка между спора за изчисленията и сегашната
финансова криза. Финансовата система, която все по-отчетливо
залага на капиталовите пазари (секюритизация), както се случи
през последните няколко десетилетия, извежда на преден план
ключовите въпроси за прозрачността и правилното остойностяване.
Иронията се състои в това, че точно тези бяха главните отрицателни
страни, които разрушиха командноадминистративната система.
Всъщност моделите, използвани от водещите инвестиционни банки
(брокери) и агенции за кредитен рейтинг, при оценката на рисковете
и рейтингите на новите (синтетични) финансови продукти се оказаха
дълбоко погрешни. По същия начин определен тип секюритизация,
която опасно отдалечава кредиторите от последствията от
собствените им действия, замъглява рисковете (рисковете на
контрагента) и засилва непрозрачността на пазарите. Липсата на
ефективни пазари за деривативни инструменти (извънборсови)
усложни още повече проблема с намаляващата прозрачност на
пазарите и допринесе за неточното остойностяване. Кредитната
криза не можеше да бъде избегната поради всеобщата липса на
прозрачност и доверие. В крайна сметка липсата на истински пазари
(за различни деривативни инструменти) и дълбоко съмнителната
оценка на ценните книжа тласнаха кредитните пазари към
замразяване.
Причините за сегашната финансова криза следва да подтикнат
мнозина да си припомнят поуките от прочутия спор за изчисленията:
нужни са ни истински пазари, прозрачност и правилно
остойностяване на факторите на производството и стоките (услугите).
Симулацията и моделите могат да бъдат единствено несъвършени и
бледи заместители на реалните пазари. А прозрачността и гладкото
функциониране на пазарите трябва да се поощряват чрез адекватно
регулиране и надзор. Защото пазарите сами по себе си не могат да
се защитят от вътрешноприсъщите си слабости и общественото
благо се нуждае понякога от намесата на видима ръка.
източник http://www.bilyanaraeva.eu/?p=3313
Related posts:
- Какво разкрива финансовата криза? – част 2 Само алчността ли е виновна? Докато пазарите свикват със случилото...
- Какво разкрива финансовата криза? – част 3 На какво ни учи кризата? Някои цитират сложността на финансовите...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част четвърта Мария ХОШАЛОВА "Можем да постигнем всичко, ако наистина го искаме!"...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част пета Бранка РАДОВАНОВИЧ "Бъдещето е по-вълнуващо от миналото!" "Трябва да надвиете...
- Тайните на успеха в бизнеса – Част втора Антонио КАМАРА "Истинските творци доставят" "Бъдете внимателни с финансите, за...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Ако тази публикация ви е харесала, моля дайте вашия коментар или се абонирайте за актуални новини и публикации от blogiada.net.
Коментари
Все още няма коментари.
Вашият коментар