Archive for август, 2009
Онлайн репутацията и малкият бизнес
0Има нещо, което плаши много предприемачи с малък бизнес – как да управляват своята онлайн репутация (online reputation/ORM) в ерата на социалните мрежи.
Едва ли има някой, който не е запознат с това какво представляват Twitter и Facebook и точно това тревожи предприемачите – как тези две социални мрежи могат да повлияят на онлайн брандирането на [...]
Какво разкрива финансовата криза? – част 3
0На какво ни учи кризата?
Някои цитират сложността на финансовите пазари като лайтмотив
за обяснение на кризата. Този аргумент обаче обслужва егоистични
цели и трудно може да се приеме без резерви. Не всяка финансова иновация е стабилна. Не всички продукти и услуги са приемливи за
пазарите. За защитата на потребителите и инвеститорите е нужно
регулиране. Някои финансови продукти са по-добри от останалите,
други са сбъркани по начало, включително продуктите в основата на
международната схема от типа квази-Понци, развързала ръцете на
фирмите да отчитат ненормално високи печалби, които не отразяват
приходите от тяхната стопанска дейност. Ето защо е разумно да се
преценява характерът на различните финансови продукти и да се
регулира финансовият бранш като цяло.
Един от въпросите, които критиците поставят, е свързан с политиката.
По принцип следва да се избягва парична и бюджетна политика,
която се използва проциклично. Може да се твърди, че ценовата
стабилност следва да отстъпи на заден план, когато финансовата
стабилност е заложена на карта, но не бива да се забравят
последиците от инжектирането на ликвидност в системата, когато
инфлацията расте. Кризата още веднъж ни напомня за рисковете
от финансовата либерализация, когато институциите не са еднакви
или когато пазарите не функционират гладко.
Какво разкрива финансовата криза? – част 2
0Само алчността ли е виновна?
Докато пазарите свикват със случилото се и мислите се насочват към
начините за спасяване и възраждане на финансовата система, едно
изказване сред бележките на Полсън от 19 септември заслужава
особено голямо внимание: „Сега се налага да предприемем по-
нататъшни решителни стъпки за коренно и всеобхватно решаване на
проблема с основната причина за страданията на нашата финансова
система”. Разбираме ли причините, които разпространиха болестта
във всяко кътче на финансовата система във и извън САЩ? Какъв е
механизмът на пренос, който действа толкова активно?
Медиите сега се надпреварват да заклеймяват алчността. За мнозина
тя е основният източник на финансовата криза. Но дали само
алчността е виновна за бъркотията? Какво да кажем за слабостите
на модела за създаване и разпространение, който отделя заемите
от активите, разпръсва риска и улеснява възникването на системен
риск? Какво да кажем за изкривените схеми на заплащане във
финансовия сектор, които поощряваха безразсъдното поемане на
рискове за сметка на предпазливостта (да не говорим за етичното
измерение на тези схеми)? Какво да кажем за лекомислието, с
което агенциите за кредитен рейтинг признаваха инвестиционна
категория за деривативни инструменти с подчертано съмнителна
стойност (като например „облигации, обезпечени с вземания” и
„суапове за кредитно неизпълнение”)? Какво да кажем за конфликта на интереси, който раздира финансовата система? Какво да кажем
за банките, които се впуснаха в хазартни сделки? И не на последно
място, какво да кажем за беглото и дори липсващо регулиране на
банковия сектор „в сянка”, състоящ се от хедж фондове, фондове за
дялово участие и други подобни, които имат изключително висок
коефициент на задлъжнялост и извършват спекулативни операции?
Какво разкрива финансовата криза? – част 1
0Значението на сегашната финансова криза е огромно, а
политическите последствия от нея могат да се проследят в много
посоки — една от тях е необходимостта да се поучим от предишните
кризи. Неотдавна чух високопоставен представител на централна
банка да твърди, че едва ли е било възможно преди една година да
се предвидят дълбочината и мащабите на кризата. Това не е самотен
глас. Подобно изявление обаче би следвало да ни изненадва, защото работата на централната банка е именно да следи здравословното
състояние на финансовата система, а не само стабилността на
цените.
През последното десетилетие имаше различни кризи и хора, които
се поучиха от тях, като например Уорън Бъфе, Едуард Грамлих, Пол Кругман, Александър Ламфалуси, Нуриел Рубини, Пол Волкър, които предупредиха, че се задава нова криза, и подчертаха
заплахата за финансовата стабилност от новите видове финансови
иновации. Проучванията на Банката за международни разплащания
и централната банка на Великобритания бяха изследвали корените
на сегашната криза още преди тя да се разрази. Тук бих добавил
докладите на Европейския парламент (особено докладът от 2002 г.),
които ясно откроиха темите, които широко се обсъждат напоследък.
